logo

ЦОП-Ихтиман

НАЧАЛО
ПРОГРАМИ И КАМПАНИИ
УСЛУГИ И ДЕЙНОСТИ
ОТЗИВИ И МАЛКИ ИСТОРИИ
ФОТОГАЛЕРИЯ
ЗА НАС

ВРЪЗКИ
КОНТАКТИ
АРХИВ ЗА НОВИНИТЕ


 

ОТЗИВИ И ИСТОРИИ


 


Впечатленията  ми от стажуването в ЦОП           

Здравейте, казвам се Милена Анева! Студентка съм в четвърти курс, специалност „Социални дейности“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“- гр. Благоевград.
През януари се включих в стажантската програма, която предоставя „Център за обществена подкрепа“ - гр. Ихтиман, където проведох и летния си преддипломен стаж. Там срещнах  професионалисти, сред които съм се чувствала най-добре до момента. Хареса ми най–много това, че имах възможността да наблюдавам, а и да взимам участие в ежедневната работа. Работеше се професионално, ефективно, спокойно и с хъс. Научих много нови и полезни неща, част от които непознати за мен. Включих се в същинската работа и имах възможността да подпомагам екипа при провеждането на социали анкети и в работата на терен. Срещнах се с много различни хора и се докоснах до техните съдби. От целия екип получих голямо внимание и подкрепа. Те успяха да създадат такава обстановка, в която аз се почувствах част от техния екип. Бих била щастлива от факта, ако след успешното ми дипломиране стана част от това „семейство“.

(Публикувано на 30 март 2012 г.)


Здравейте, това е моята история...

Аз съм седемнадесет годишно момиче от ромски произход. Преди около една година се влюбих в момче, което познавах отдавна, защото живее съвсем близо до родната ми къща. Той също показваше, че  има силни чувства към мен, казваше, че ме обича. Бяхме безумно щастливи, всичко изглеждаше лесно и красиво, смятах, че ни предстои светло бъдеще, точно както пише в приказките...

Така започна всичко...

Решихме да заживеем заедно в дома на неговите родители. Още в началото той говореше, че иска деца, аз също бях на това мнение и резултата  не закъсня – скоро вече бях бременна. Нещата коренно се преобърнаха, отношението му се промени, беше изнервен и студен към мен, слушаше съветите на майка си, тя хич не ме харесваше и уважаваше. Чувствата му видимо охладняха, започна да ме отбягва и да търси поводи за кавга. Нямах възможност, защото той не ми позволяваше, да се виждам с майка си от което много страдахме и двете. Не издържах много на това напрежение и напуснах дома му.
Сега съм сама и бременна в шестия месец. Живея при майка си и братята ми. Не го мразя и не го обвинявам за нищо. Чувам от хората, че говори лоши думи за мен, че никога не ме е обичал, че не иска това дете и че не е от него. Категоричен е, че не иска да бъде с мен. Живота ми се преобърна коренно и незнам какво ще ми поднесе съдбата. Страхувам се и  не съм сигурна дали искам да задържа детето след като го родя, колебая се и съм повече от объркана. Почувствах силна тръпка, когато за пръв път чух на ултразвука ,, туп-туп,, - това беше сърцето му.
Съвест не ми дава да го оставя, но съм принудена. Нямам жилищните условия и финансовата възможност да го отгледам. Единствена подкрепа получавам от майка си и от хората, работещи в Центъра за обществена подкрепа, които ми помогнаха да се свържа с акушер- гинеколог, който да проследява бременността ми и да ми направи медицински картон. Не стигат всичките проблеми, а ми откриха анемия. Тъй като нямах финансови средства, не можах да си взема лекарствата. Споделих за случващото се в центъра, те реагираха спонтанно и ми купиха лекарствата. При други обстоятелства не бих приела, защото имам достойнство, но нямам избор. Чувствам ги като свои приятели, почти всеки  ден съм  при тях, успокояват ме разговорите ни, споделям им всичко, защото вече знам, че винаги мога да разчитам на тяхната подкрепа.

Колкото и наивно да звучи, се питам:
Дали края на тази приказка ще бъде щастлив?

(Публикувано на 11 септември 2011 г.)


Участието ни в турнира по плажен волейбол в к. к. Албена, можем да наречем „незабравимо преживяване“. Срещите ни там бяха много полезни не само за нас, а и за децата лишени от родителски грижи. Идеята за такъв вид мероприятие е чудесна, като спорта е добър начин за сближаване, завързване на нови контакти и приятелства, може би за цял живот. Би било хубаво, ако това се превърне в традиция.
С пристигането ни в Албена бяхме мотивирани, положително настроени, като най – важното беше да съберем впечатления и да се представим достойно. Още с  изиграването на първият мач бележихме победа 2:1 гейма срещу Митков и Крушкин (Локомотив, София). Това беше добър старт за представянето ни през следващите дни, когато отбелязахме две победи срещу ,,Минъор“ Перник, момчетата от ДДЛРГ – гр. Силистра и една загуба срещу ,,Арда“ Кърджали.
Организацията на целия турнир през четирите дни беше добра  и останахме доволни. Подариха на всички участници по два екипа, раници и шапки. Като заключение отбелязваме много емоционално наситени преживявания и полезен опит в спортната среда.

Изказваме благодарности към организаторите на събитието и ЦОП- Ихтиман за предоставената възможност.

Борислав Ботев
Борислав Вуков
(Публикувано на 11 септември 2011 г.)


Благодарност за професионална подкрепа

Уважаема г-жо Илиева,


С голямо удоволствие ви пиша тези няколко реда!!!
Благодаря Ви от сърце за голямата добрина - да ми дадете възможност да отгледам децата ми!
С удоволствие посещавахме часовете отредени от вас.
Всеки ден ви благославям и знам, че добрината винаги се възнаграждава!
Желая ви здраве и дано всички Божии благословии съпътстват попрището, на което сте се отдали да служите!!!


С много обич!
Иванка Петелова
(Публикувано на 08 септември 2011 г.)


t
 

webmaster      Всички права запазени.      Copyright©2011 "СОНИК СТАРТ" ООД